За книгата: 2012 г. / "Русь пие весело. Не можем да живеем без него!“ – ако вярвате на легендите, именно този аргумент предопредели избора на княз Владимир в полза на християнството, което, за разлика от исляма, не забранява употребата на упойващи напитки. Струва ли си обаче да сведем повратната точка на руската съдба до исторически анекдот? В края на краищата в славянската традиция свещеното опиянение нямаше нищо общо с ежедневното пиянство - това беше свещен ритуал, свещено действие, допустимо само на празници и бдиния, но строго ограничено в ежедневието. Като дар от боговете - подобен на небесния огън, живата и мъртвата вода от руските приказки - „Цар Яр-буен Хмел“ издигна човек наравно с Безсмъртните, запозна го с най-висшите истини, отвори портите на друг свят, за да види скритото и забраненото. Неслучайно Църквата осъди „пиянството“ („Пияниците да не наследят Царството небесно“), подозирайки в него не просто начин „да се напиеш и да се забравиш“, а жертва на първобитните богове. Проследявайки корените на този ритуал от древните арийци, елини и скити до германците и славяните, нова книга на водещи историци на езическата Рус не само възстановява един от ключовите руски митове, но и възстановява ритуалите на свещено опиянение и автентичните рецепти за опияняващи напитки на нашите предци.